Вие сте тук

ЕК одобри инвестиции за 216 милиона евро по новата програма за граничните региони в България и Румъния

петък, 13 Февруари, 2015 - 15:03

Европейският комисар по въпросите на регионалната политика Корина Крецу прие новата трансгранична програма Interreg за Румъния и България. Програмата ще превърне 15 гранични региона в България и Румъния в по-добри места за живеене, учене и работа и ще ги направи по-привлекателни за посещения и инвестиции, съобщават от ЕК.

Общата стойност на инвестициите по програмата надхвърля 258 милиона евро, като финансирането от страна на Европейския съюз е в размер на близо 216 милиона евро по линия на Европейския фонд за регионално развитие.

Програмата ще се съсредоточи върху следните пет приоритета:

1.    Подобряване на връзките в региона

2.    Повишаване на екосъобразността на региона

3.    Превръщане на региона в по-безопасно място

4.    Повишаване на квалификацията и приобщаване на жителите на региона

5.    Повишаване на ефикасността на региона

Комисарят по въпросите на регионалната политика Корина Крецу заяви: „Хората, които живеят в тези гранични региони между България и Румъния, ще извлекат пряка полза от програмата, която приехме днес. Това е област от политиката на ЕС, в която съвместната работа и разрешаването на общите проблеми са от съществено значение. Налице са и значителни възможности, предлагани от близостта до река Дунав и Черно море. Тази програма, както и свързаните с нея проекти, ще помогнат на местните общности да се възползват от всички тези предимства."

Тя добави: „Тази година отбелязваме 25-годишнината от началото на трансграничните и трансрегионалните програми за сътрудничество Interreg на ЕС. Ето защо съм особено щастлива, че мога да обявя началото на тази нова програма, тъй като нашите проекти за сътрудничество са едни от тези, които най-ярко демонстрират конкретното действие на ЕС".

Някои очаквани резултати:

  • Подобряване на плавателността на река Дунав и Черно море в трансграничния район.
  • Създаване на нов модел за устойчиво възползване от природното и културното наследство на трансграничния район.
  • Подобряване на съвместното управление и защита на обхванатите от Натура 2000 територии.
  • Увеличаване на капацитета за предотвратяване и управление на рисковете от бедствия в трансграничния район.
  • Интегриране на трансграничния район по отношение на заетостта и трудовата мобилност.
  • Увеличаване на капацитета за сътрудничество и на ефикасността на публичните институции в трансграничния район.

15-те региона, участващи в Interreg V-A Румъния-България, са:

  • в България: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра, Добрич
  • в Румъния: Констанца, Кълъраш, Гюргево, Телеорман, Долж, Мехединци, Олт

Тази програма се управлява от румънското Министерство на регионалното развитие и публичната администрация.

Петият програмен период 2014 - 2020 г. на Interreg разполага с бюджет от 10,1 млрд. евро, инвестирани в над 100 програми за сътрудничество между региони и териториални, социални и икономически партньори. Този бюджет включва също така средствата по ЕФРР за участие на държавите членки в програми за сътрудничество по външните граници на ЕС, подкрепяни от други инструменти:

  • 60 програми за трансгранично сътрудничество Interreg V-A по протежението на 38 вътрешни граници на ЕС. ЕФРР: 6 млрд. евро
  • 15 транснационални програми Interreg V-B, които обхващат по-широки области на сътрудничество като региона на Балтийско море, Алпите и Средиземноморския регион. ЕФРР: 2,1 млрд. евро
  • Програмата за междурегионално сътрудничество (INTERREG VC) и 3 програми за работа в мрежа (Urbact III, Interact III и ESPON) обхващат всичките 28 държави членки на ЕС. Те осигуряват рамка за обмен на опит между регионалните и местните органи в различните страни. ЕФРР: 500 млн. евро
  • 12 програми за трансгранично сътрудничество Interreg-Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП). ЕФРР: 242 млн. евро
  • 16 програми за трансгранично сътрудничество Interreg-Европейски инструмент за съседство (ЕИС). ЕФРР: 634 млн. евро.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.