Израел – член на ЕС? Само думи

Израелският журналист Херб Кайнон коментира изказването на Силвио Берлускони пред израелския парламент за The Jerusalem Post

Когато италианският министър председател Силвио Берлускони застана пред Кнесета в сряда и повтори казаното по време на посещението му за неговата мечта Израел да стане член на ЕС, всички в пленума ръкопляскаха.

Те ръкопляскаха, макар да знаят, че това вероятно никога няма да се случи, не само защото ЕС съвсем не е толкова заинтересован от членството на страната, но и защото ние не искаме обезателно да се присъединим към този клуб.

Въпреки това Берлускони предлага, а ние ръкопляскаме. Ръкопляскаме, въпреки, че предложението няма проект за изпълнение, ръкопляскаме просто заради това, което това предложение представлява, заради символизма на този жест.

Израел не е, да се изразим меко, любимец на Европа. Някои демонизират страната (помислете за шведската преса), други я обвиняват във военни престъпления (британската правна система), а трети я клеветят (ирландските политици).

И въпреки всичко това, ето че лидерът на Италия - страна, която не е малък, незначителен член на ЕС - идва и заявява от всеки подиум в Израел, че "вие сте като нас, ние ви искаме".

За една страна, която се чувства все по-изолирана, тези думи са ободряващи и надлежно аплодирани.

Но не бъдете объркани от аплодисментите. Израел не бърза да се присъедини към ЕС. В действителност, Израел никога не е кандидатствал за ЕС, което е очевидно е необходимо условие за членството.

Това не се дължи на факта, че никой никога не е мислил по въпроса. През 2002 година, когато Бенямин Нетаняху беше финансов министър, той посети Берлускони и поиска от него да вземе предвид страната като кандидат за клуба.

Тогава идеята даде искра на въображението на някои хора в Йерусалим, а вестниците бяха подготвени по въпроса от страна на външно министерство. Крайният резултат се оказа, че на онзи етап членството не би било в най-добрия интерес на Израел, защото би се основавало на четирите свободи на движение: на хора, стоки, капитали и услуги.

Като отчете доста сложните фактори за сигурността на страната, Израел заяви, че не е готов да се съгласи със свободното движение на всички европейци към и от Израел. Не сега, не още.

Тези документи бяха доста технически. Има обаче и други въпроси, някои от които са по-поетични.

Например, след 2000 години изгнание, еврейският народ най-сетне извоюва независимостта, за която се бори толкова силно през 1948 година, като получи знаме, химн и най-вече политически суверенитет.

Като се има предвид това, Израел няма да е толкова склонен - поне не и при своята относителна "младост" - да се откаже от нито една част от тази независимост, заради друг орган или да постави знамето си под това на друга организация. А това е - в определена степен - част от членството в ЕС.

Членството в ЕС би означавало, че външната политика на Израел ще трябва да се присъедини към тази на ЕС, заедно с политиките в областта на промишлеността, икономиката и селското стопанство. Ако ЕС обяви, че израелските фермери могат да отглеждат само определен вид червен пипер, те ще могат да отглеждат само определен вид червен пипер.

Или, както се изрази испанският външен министър Мигел Моратинос на конференцията в Херцлия във вторник, "Може ли някой да си представи (външният министър Авигдор) Либерман да работи под ръководството върховния представител (Катрин) Аштън?"

По същият начин е много трудно да си представим, че европейците ще ни приемат в клуба, докато все още бушува конфликта с палестинците и арабите. Достатъчно е човек да погледне трудностите, с които Израел се среща в опита си да постигне сравнително малко политическо подобрение в отношенията си с ЕС, процес, който започна след операция "Лято олово", за да си представи какво би било страната действително да кандидатства за пълноправно членство в блока.

Почти невъобразимо е да се мисли, че ЕС ще даде на Израел членство, докато не е налице пълно оттегляне от границите от 1967 година, включително Голанските възвишения и източен Йерусалим. Също толкова е невъобразимо да се мисли, че Израел ще се оттегли от там само, за да се присъедини към клуба.

Така че думите на Берлускони са само това - думи. Те са хубави думи, те показват колко е сериозен той към нас, но шансовете Израел да се присъедини към ЕС на този етап са толкова добри, колкото шансовете Израел да стане петдесет и първи щат на Америка.