Ферхойген: „Стабилизацията на Балканите минава през Европа“

ЕС получава нова Комисия, след десет години като еврокомисар Гюнтер Ферхойген вече се оттегля. В интервю за „Шпигел" той прави безпощадна равносметка и предупреждава за продължителни спорове и загубване на значението.

Според бившия еврокомисар, Европейският съюз се е променил драстично през полседните десет години. Много е постигнато, но някои фундаментални въпроси остават нерешени - например все още нямало представа в рамките на ЕС каква трябва да е посоката, няма единство как един ден ще изглеждат границите на ЕС и каква е точно ролята на съюза в света. „Във взаимоотношенията с Америка американците искат по-голям глобален ангажимент, но за това не сме подготвени. Ние пък искаме да бъдем взимани насериозно от американците като партньори, т.е. трябва първо да работим върху нашата способност за партнъорство".

Ферхойген споделя, че за него през последните години най-важното е било да постигне културна промяна в европейските институции. „Опитах се да разруша това мислене, че Европа може да се превърне само във все повече правила. Но все пак каквото и да комуникираме, то трябва да мине през филтъра на националната политика и националните медии. В много страни, включително в Германия, има този лош навик неприятните неща да се приписват винаги на „онези в Брюксел". Много от това, което правим, е много техническо, езикът е ужасно бюрократичен. Това е трудно за разбиране от хората".

Запитан за прочутия немско-френски мотор, който вероятно движи ЕС, Ферхойген смята, че той не функционира оптимално, а дори да функционираше оптимално, това не би било достатъчно. Бившият еврокомисар е на мнение, че са необходими поне три от силните страни-членки. От Великобритания в момента не можело да се очаква нищо, за Италия също не може да се говори все още. Испания е в критично икономичско положение, Полша е на правилния път, но е още далеч. Би било добре, продължава той, Германия и Франция да преживеят съживяване на това двустранно партнъорство, но при всеки случай те не трябвало да затъват в преследване на национални интереси. „Едно нещо трябва и двете да научат: Германия и Франция не могат вече сами да дават посоката в Европа".

Гюнтер Ферхойген си пожелава политиката в Германия да признава повече големия успех от разширяването от 2004 г. и 2007 г. „Ако резултатите се премълчават и само се сочи с пръст към предполагаемите непослушни деца Румъния и България, каквито те не са, тогава не бива да се чудим, че има подозрения към следващо разширяване". Зад нарастващото нежелание за разширяване в Германия стои според германския политик старото схващане за европейското единство като западноевропейски проект, при който източна и централна Европа остават отвън. Нова разделителна линия обаче би била по негово мнение неисторическа и непрозорлива. „Или можете да ми обясните какво при сърбите е по-малко европейско от при ирландците или португалците?", пита риторично той. Според Ферхойген това такава разделителна линия е непрозорлива, защото главният агрумент бил, че те са твърде бедни. „Не ги искаме, защото ще трябва да ги изхранваме". Но при големите разширявания става дума за страни, които са изоставали в своя БВП спрямо останалите, но чрез членството си са ги настигнали и са допринесли за растежа и заетостта, особено и в Германия, смята политикът.

Бившият еврокомисар е сигурен, че мафията не е най-опасната в България и Румъния, противно на това, което се твърди, както е сигурен, че извън ЕС толкова необходимите демократически процеси в тези страни нямаше да бъдат насърчавани.

Сега на дневен ред е присъединяването на Турция и балканските страни, които имат обещание за присъединяване от 1999 г. Това си беше сделка, е мнението на Ферхойген: Вие получавате перспектива за ЕС, а в замяна се грижите за стабилност в региона. В някои страни това проработи, в други не толкова. В Босна и Херцеговина има според него един почти нерешим проблем - те не искат да живеят в една държава, а искат да живеят в обединена Европа. Германецът твърдо вярва, че тази експлозивна част от Европа може да бъде стабилизирана дългосрочно само в Европейския съюз. Той е убеден също така, че и Турция може да бъде европеизирана само в ЕС, що се отнася до демокрация и правова държавност. Ферхойген смята, че е в интерес на Европа Турция да принадлежи към семейството на западните демокрации. Един от големите въпроси на 21 век ще е за това как ще се развият отношенията между Запада и ислямския свят. И тогава според него ще прави голяма разлика това дали една страна с големината и значението на Турция ще е в ЕС или не.

Ферхойген признава, че към момента турците по-скоро се дърпват от членство в ЕС. Негативните сигнали от Европа променят посоката на турската политика. А тази промяна се тълкува от онези, които изпращат негативните сигнали като потвърждение на възраженията им и с това се получава затворен кръг. „Аз не търся нови страни-членки, аз съм срещу една форсирана политика на разширяване. Но смятам за реалистично да се мисли за общоевропейско икономичско пространство, за вътрешен пазар, който да обхваща целия континент, както и средиземноморските ни съседки", обясни Ферхойген. „Ние се намираме в директна конкуренция с икономики като Китай и Индия, към тях спада и Латинска Америка. Те всички са много по-големи от нас и растат драматично все повече. Ако искаме да сме конкурентноспособни, се нуждаем от един по-голям европейски пазар, непременно и с Русия", завърши той.